Обичате ли да четете?Обичате ли литературата?
Не,ще кажете,докато в главата ви изплува сухарският и клиширан образ на другарката по БЕЛ,твърдо решена да изпълни геройски своята мисия невъзможна-да обгърне в строги рамки едно изкуство.Доколко прави е правила и ще прави това нашата мила учителка,е спорно,но със сигурност е успяла да загнезди в младите ни умове усещането за нещо живо,отдавна умряло във вода...Едни текстове,романи,стихове и повести-страдалци во веки нанизани на клишето,което пуска отровни химикали в тях/старая се да му помагам,както виждате.../.
Как е представен образа на...?В конкретния абзац...Имам въпрос-защо?Защо разчленявате и касапствате над едно изкуство?Нима художниците така разкъсват великите картини,за да ги разберат,изучат,изчовъркат...?Че те дори имат ли нужда от това,да ги тълкуват?Чувствителността към изкуството просто съществува,диша,живее...не се създава изкуствено...
Тази година избрах за себе си хуманитарен профил от шведската маса на знанието.Някак си ще я изтърпя тая литература,казах си,но май сгреших.То не е тормоз,не е скука,просто бавна и мъчителна екзекуция на финия естетически усет,който още не се е изградил докрай и може би никога няма да го направи...
Не харесвам математиката,защото е лесна и точна-всеки с малко труд и още по-малко акъл може да се справи.Оказва се,че литературата вече отдавна е задминала и алгебрата и геометрията в обрамчването и ограниченията...Не можем да намерим тази страна,защото не знаем ъгъла срещу нея.Не можеш да кажеш това за творбата,защото не си конкретизирал...Когато в едно изкуство или изучаването му се въведат думи като "трябва" и "не може",то самият предмет вече оставя горчивият вкус на наука.Науката е реална,тоест-ограничаваща.
И пак ще ви попитам-можете ли,искате ли,заслужавате ли това отношение?Ще търпите ли,кротки като свине,които угояват с мухлясала полумъдрост,с цел да умрат сами навръх Коледа,сухи,мършави и обезумели?Ако има изкуство за вас-защитавайите го както подобава-с оригиналност,фин усет за естетика,хармонична мисъл.
"Смажете гадината!"-казва Волтер за католическата църква,защотот осъзнал,че тя ограничава свободите на човешкия ум.Ще си позволя да повторя неговия призив.Да,смажете гадината,но побързайте преди тя да е смазала вас.Никой няма право да ви критикува и да ви налага мнение,най-малкото когато става дума за едно изкуство,което през вековете е носило надежда,радост,желание за свобода.Критиците вече поробиха свободолюбивите текстове,сега литераторите ще поробят свободолюбивите умове.И то с едно и също оръжие.Но има лек за клишето-като паразит,то трябва да се лепне за нещо,за някоя творба.За това младежи и девойки,спасете умовете си - не пишете книги!!! Наздраве!!!
Сега причината да ви изтормозя с това беше скромният ми протест спрямо литературноинтерпретативното съчинение и помиите,с които то е пълно,както и часовете по БЕЛ,такива каквито ги знаем днес.
No comments:
Post a Comment