Да откриеш ...

Да откриеш човек,когото да и заслужава да обичаш,може да се окаже доста сложничко.Макар че някои не особено остроумни същества като че ли се ограничават само до това-мойто гадже... И забравят много ценни неща...Например,любовта е комплексо чувство между приятелство,разбиране,толеранс /все пак той е мъж,тя е жена,нормално да бъде идиот,идиотка чат-пат.../и ред куп други неща.
Да откриеш хората около себе си пък,както се оказва,е понякога доста по-сложно от това да откриеш себе си...Имам предвид,дори и да откриеш себе си като стойностна личност,хората,които евентуално ще оценят постигнатото от теб са все още напред във времето.
Да откриеш себе си-ценно,да откриеш приятелите около себе си и да откриеш,че никога не си сам-безценно...Това стихотворение,с което ще ви занимая сега е за един човек,привидно самотен,който обаче не се е предал,не се предавайте и вие. /Специално гуш с това за Жени,Нат,Мира,Тедо и всички,които не ме оставиха да се предам :)/

Песента на шамана

Огънят бе силен,но угасва вече
Могъщ нявга,но дребен си сега,човече
Но ти седиш усмихваш се и пееш
Нима не виждаш,че вятърът ще те отвее?
Довчера и те бяха тук и пяха,
Но ги няма вече-те умряха...
А ти седиш все тъй без страх,
Сякаш не усетил приближаващия крах.
Няма болка в твоята усмивка
Нито упрек в песента ти тиха
Нима лудост те е веч обзела?
Или пък душата се е примирила?
Лечител беше ти за горските деца,
Но тях ги няма,стене тя
А песента ти носи се над таз земя
О,нявга ваша беше тя!
Думите са нежни,напевът е чувствен
Отказваш да приемеш един нов свят,изкуствен
Вигвамът пуст,реката суха
Съдбата бе безмилостна и глуха.
„През третата луна,отвъд ей тая планина
Там ли ще застане тя-Господарка горда на съня
И зверовете ще отстъпят пред красота
Невиждана тогава от света
Жив ли съм или не съм?
Спокоен съм във твоя сън.
Господарката разстла крилата си над своя син
Болката я няма в този свят неповторим...”
Сянката му се стопява,изчезва и изтлява
За слънцето,що ей сега изгрява
Това е смърт злокобна-тъжна гледка
Но нощта си има други средства
Господарката отнесе душата на шамана
Но песента му нежна,тя остана...